中国国际广播电台
Казват,
че в света има три начина за
ядене. 40% хора ядат директно с
ръце, 30% с нож и вилица, а
останалите 30% - с клечки.
Клечите са велико изобретение на
китайците. Още през епохите Ин и
Шан се използват клечки, но
тогава те не се наричат Куайдз.
Хората ги наричат Джу или Джя.
Според историческите данни, на
диалекта на Източен Китай,
клечките – Джу и спиране –Тинджу
има еднакво произношение.
Хората, занимаващи се с лодки на
реката, не обичат думата спиране
– Тинджу, затова те наричат
клечките Куай, което на китайски
означава “бързо”. Такъв е
произхода на името на клечите.
Как са изобретени клечките?
Предполага се, че в древността
хората ядат с помощта на две
пръчки или бамбуково стъбло, и
така постепенно се оформят
клечките. Структурата на Куайдз
е много проста – само две
клечки, които са лесни за
употреба.
Въпреки, че са много прости,
китайците обръщат голямо
внимание на материала и
оформянето на клечките. Още
преди 2000 години съществуват
клечки, изработени от слонова
кост и бронз. После в
императорския дворец,
правителствата и богатите
семейства използват клечки от
злато, сребро и с нефрит за
красотата им. Дори в края на
клечите се прикрепва сребърна
глава, чрез която се проверява
дали има отровни вещества в
яденето.
Клечките играят важна роля в
китайските традиционни обичаи.
На някои места в зестрата на
младоженката е необходимо да има
два чифта клечки и две купи,
свързани с червено въже. Хората
ги наричат “купите на децата”.
Защото на китайски думата
“клечки” и “бързо” има еднакво
произнасяне, а Дз означава сина.
Обичаят изразява желанието за
раждане на деца.
Използването на китайските
клечки привлича много чужденци.
В някои страни дори има
специални ведомства за обучение
по използването на клечките.
Медицинските експерти считат, че
честото използване на клечките
ще развива и стимулира мускулите
и ставите на тялото, както и
ръката и мозъка.
Китай е роден край на клечките.
Но първият музей за клечките се
намира в Германия, където са
изложени повече от 10 хиляди
вида клечки, изработени от
злато, сребро, нефрит,
животински кости, и други
материали.
|